Отрывок из поэмы "Последний болгарин" (Красимир Георгиев) . Перевод с болгарского

во. Оригинал решит наш спор...:)

Пожалуйста, Тёзка, осиливай.)
Красимир Георгиев
ОТКЪС ОТ ПОЕМАТА „ПОСЛЕДНИЯТ БЪЛГАРИН”

България – тази гъста гора, тази мътна река, тази стара къща,
порутена барикада, разделяща рая и ада, проядено от времето евангелие,
цял живот вървим към теб, но всъщност цял живот от теб се връщаме,
от едната страна сме ние, грешниците, от другата страна са ангелите,

от едната страна сме ние, сивите граждани, от другата е върхушката.
Ние сме мършата, те са лешоядите, ние сме миналото, те са бъдното.
Големият път води поне до две селища, а нашият път тръгва от тях и до тях свършва,
нашият път свързва два свята – този и отвъдния.

Словарь: този, тази – этот, эта; гъст, гъста – густой; гора – лес; къща – дом; порутен – разрушенный; барикада – баррикада; разделяща – разделяющая; прояден, прояждам – проедать; време – время; цял – целый, весь; вървим – идти, мы идем; живот – жизнь; връщам се – возвращаться; една – одна; страна – сторона; ние – мы; грешници – грешники; сив, сивите – серый, серые; върхушка – верхушка; мърша – падаль, мертвечина; те – они; лешояд, лешояди – стервятник, стервятники; минало – прошлое; бъдно, бъдеще – будущность, будущее; голям – большой; път – путь, дорога; води – водить; поне – хоть; селище – поселение; тръгвам – отправляться, трогаться; свършвам – заканчивать, оканчивать; тях – их; свързвам – связывать, соединять; отвъден – предельный, мир после смерти.